Лъки (община)

Лъки (община)
41.85, 24.817
	Лъки (община)
	Знаме
Общи данни
Област	област Пловдив
Площ	292.51 km²
Население	3 139 души
Адм. център	Лъки
Брой селища	11
Сайт	www.oblaki.com
Управление
Кмет	Валентин Симеонов ; (ДПС; 2011)
Общ. съвет	11 съветници ДПС (4); БСП (2); Земеделски Народен съюз (2); ГЕРБ (2); ВОЛЯ (1);
	Лъки (община) в Общомедия

Вижте пояснителната страница за други значения на Лъки.

Община Лъки се намира в Южна България и е една от съставните общини област Пловдив.

География

Географско положение, граници, големина

Община Лъки е разположена в най-южната част на област Пловдив. С площта си от 292,511 km² заема 10 място сред 18-те общините на областта, което съставлява 4,88% от територията на областта. Границите ѝ са следните:

на север и североизток – община Асеновград, област Пловдив
на изток и югоизток – община Баните, област Смолян;
на юг – община Смолян, област Смолян;
на запад – община Чепеларе, област Смолян.

Природни ресурси

Релеф

Релефът на общината е средно и високо планински. Територията ѝ изцяло попада в пределите на североизточни части на Западните Родопи.

По южната и югоизточната граница на общината, в посока югозапад-североизток се простира участък от средната част на мощния Переликско-Преспански дял на Западните Родопи. В него, по границата с Община Смолян и община Баните последователно се редуват върховете Преспа 2000,4 m (най-високата точка на община Лъки), Свобода (Ениханбаба, 1943,2 m), Белички връх 1599 m и Проглед 1578,8 m. От тях на север и северозапад се простират дълги, тесни и високи странични ридове, ограничени от дълбоко всечените долини на Юговска река и нейните притоци.

Между долините на Юговска река и лявата съставяща я Джурковска река на изток до границата с Община Чепеларе на запад, в пределите на община Лъки попадат североизточните части на Радюва планина с връх Хайдутска чука 1750 m, разположен южно от село Дряново.

От връх Преспа на север, между долините на реките Джурковска на запад и Манастирска (Имарет дере, дясна съставяща на Юговска река) и десният ѝ приток Крушевска река на изток се простира рида Манастирище. Височината на рида постепенно се понижава на север и завършва южно от град Лъки при съединяването на двете съставни реки Джурковска и Манастирска на Юговска река.

От връх Свобода на север и северозапад се отделя друг дълъг и тесен рид – Крушевска планина, която е ограничена на запад от долините на реките Манастирска и Крушевска, а на изток и североизток – от долината на Белишка река (десен приток на Юговска река). Височината на този рид също се понижава от юг на север и северозапад и завършва източно от град Лъки при устието на Белишка река в Юговска река.

В източната част на общината, от връх Проглед на северозапад се отделя поредния висок и тесен рид – Градище (Кръстова гора). Той се простира между дълбоките долини на реките Белишка на югозапад и Сушица (десен приток на Юговска река) на север и североизток, като завършва при устието на Сушица в Юговска река.

Крайния северен район на община Лъки, между долините на Чепеларска река на север, Юговска река на запад и Сушица на юг се заема от югозападната част на рида Добростан. Тук най-високата точка е връх Логудево 1301,6 m. Северно от рида, в коритото на Чепеларска река, на границата с Община Асеновград се намира най-ниската точка на община Лъки – 435 m н.в.

Води

Община Лъки е изключително богата на повърхностни води. В най-северна ѝ част, по границата с Община Асеновград, на протежение около 5 km, протича участък от средното течение на Чепеларска река. В нея, отдясно при Юговското ханче на Републикански път II-86 се влива Юговска река (45 km), която е основна водна артерия на общината, и на която почти целия водосборен басейн попада в нейната територия. Юговска река се образува от сливането на Джурковска река (лява съставяща) и Манастирска река (Имарет дере, дясна съставяща) в град Лъки. За начало на Юговска река се приема Манастирска река, която води началото си от северното подножие на връх Преспа, а Джурковска река извира на територията на Община Смолян, северозападно от хижа „Момчил юнак“. След образуването си Юговска река тече на север в много дълбока и тясна долина, със стръмни склонове между ридовете Радюва планина на запад, Крушевска планина, Градище (Кръстова гора) и Добростан на изток. Северно от град Лъки отдясно в нея се влива Белишка река (20 km), а югоизточно от село Югово, също отдясно – река Сушица, на която горното течение е в Община Асеновград.

Климат

Община Лъки попада в континентално-средиземноморската климатична област. Влиянието на Бяло море оказва благоприятно въздействие върху климатичните условия. Зимата е сравнително мека, а планинският релеф смекчава летните горещини. Пролетта е дъждовна и краткотрайна, есента топла и продължителна. Средната годишна температура е 11,5 °C.

Преобладаващите ветрове са западните и южните. Средногодишната скорост на вятъра е 1,1 – 1,3 м/сек. По-висока средно месечна скорост на вятъра има през месеците февруари, март и април. С малко по-висока средна годишна скорост са ветровете с южни посоки.

Районът се характеризира със средно-годишна сума на валежите от 700 до 1100 л/m². Това валежно количество е благоприятно за развитието на дървесната, храстовата и тревната растителност. Сезонното разпределение на валежите е със зимен максимум през месец декември и пролетен през месец май.

В края на ноември и началото на декември температурата на въздуха става отрицателна, в резултат на което валежите падат във вид на сняг. Продължителността на снежна покривка се варира от 21,5 см в град Лъки до 1 м за летовище Хайдушки поляни, също в зависимост от надморската височина. В ниските части средната височина на снежната покривка е около 10 см и не се задържа дълго време.

Средната относителна влажност на въздуха не се изменя значително през различните сезони, като през периода април-октомври се задържа в границите 50 – 60%, а през зимата – 80%. Средната относителна влажност на въздуха е 72 – 85%, а средно за годината – 75%.

Продължителността на вегетационния период зависи от времето, през което средната температура на въздуха се задържа устойчиво над 10 °C. За района този период е 160 – 170 дни. В някои по-усойни места, макар и не всяка година, се получават късни пролетни и ранни есенни слани след началото и преди края на вегетационния период. Те причиняват известни вреди в развитието на растителността, но тъй като са сравнително рядко явление, имат ограничено значение.

Население

Етнически състав (2011)

Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:^[1]

	Численост	Дял (в %)
Общо	2902	100,00
Българи	2572	88,63
Турци	65	2,24
Цигани	1	0,03
Други	5	0,17
Не се самоопределят	44	1,52
Неотговорили	215	7,41

Населени места

Общината има 11 населени места с общо население от 2220 жители към 7 септември 2021 г.^[2]

**Списък на населените места в община Лъки, население и площ на землищата им**
Населено място	Население (2021 г.)	Площ на землището km²	Забележка (старо име)	Населено място	Население (2021 г.)	Площ на землището km²	Забележка (старо име)
Балкан махала	7	-	в з-щето на с. Манастир	Крушово	3	-	в з-щето на с. Манастир
Белица	148	61,812		Лъкавица	15	16,258
Борово	59	29,614		Лъки	1646	9,779
Джурково	69	14,674		Манастир	67	63,834
Дряново	143	34,057		Югово	42	42,561
Здравец	21	19,922		ОБЩО	2220	292,511	2 населени места са без землища

Административно-териториални промени

Указ № 198/обн. 14.05.1923 г. – признава м. Джурково за с. Джурково;
МЗ № 2820/обн. 14.08.1934 г. – преименува с. Карамуш на с. Кормисош;
МЗ № 1695/обн. 27.09.1937 г. – заличава м. Средна махала поради изселване;
Указ № 139/обн. 19.04.1960 г. – признава н.м. Лъки за отделно населено място – с. Лъки;
Указ № 829/обн. 29.08.1969 г. – признава с. Лъки за гр. Лъки;
Указ № 2294/обн. 26.12.1978 г. – заличава с. Кормисош и к. Среброто поради изселване;
Указ № 2932/обн. 30.09.1983 г. – признава н.м. Здравец (от с. Джурково) за отделно населено място – с. Здравец;
На основание §7 (т.3) от Закона за административно-териториалното устройство на Република България (ДВ, бр. 63/1995 г.) всички махали, колиби, гари, минни и промишлени селища придобиват статут на села.
Реш. МС № 802/обн. 09.10.2012 г. – закрива селата Четрока и Чуката поради изселване.^[3].

Транспорт

През общината преминават частично 2 пътя от Републиканската пътна мрежа на България с обща дължина 51 km:

началният участък от 33,2 km от Републикански път III-861 (от km 0 до km 33,2);
началният участък от 17,8 km от Републикански път III-8611 (от km 0 до km 17,8).